Най-много ме е страх,
че някой ден
и твоят пламък ще се умори
в очите ти да свети;
че и теб
така далечен и различен
ще усетя,
както никога преди.
Най-много се тревожа,
че и ти
ще си отидеш отегчен,
ще излетиш
през пътните врати
от нова обич окрилен.
Най-много се страхувам,
че и аз
отново ще съм вярвала,
живяла
в любов фантом.
Тогаз
ще бъда пак
вихрушка завилняла
от ветрове
и стъклен мраз.
© Татяна Начкова All rights reserved.
докато е хубаво е хубаво...когато заболи почини...няма друг изход...Браво
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
