Най-много ме е страх,
че някой ден
и твоят пламък ще се умори
в очите ти да свети;
че и теб
така далечен и различен
ще усетя,
както никога преди.
Най-много се тревожа,
че и ти
ще си отидеш отегчен,
ще излетиш
през пътните врати
от нова обич окрилен.
Най-много се страхувам,
че и аз
отново ще съм вярвала,
живяла
в любов фантом.
Тогаз
ще бъда пак
вихрушка завилняла
от ветрове
и стъклен мраз.
© Татяна Начкова All rights reserved.
докато е хубаво е хубаво...когато заболи почини...няма друг изход...Браво
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
