Най-много ме е страх,
че някой ден
и твоят пламък ще се умори
в очите ти да свети;
че и теб
така далечен и различен
ще усетя,
както никога преди.
Най-много се тревожа,
че и ти
ще си отидеш отегчен,
ще излетиш
през пътните врати
от нова обич окрилен.
Най-много се страхувам,
че и аз
отново ще съм вярвала,
живяла
в любов фантом.
Тогаз
ще бъда пак
вихрушка завилняла
от ветрове
и стъклен мраз.
© Татяна Начкова All rights reserved.
докато е хубаво е хубаво...когато заболи почини...няма друг изход...Браво
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
