Татянка (Татяна Начкова)
76 91
18 июл. 2010 г., 21:05

Страх 

  Поэзия » Любовная
703 0 3

Най-много ме е страх,

че някой ден

и твоят пламък ще се умори

в очите ти да свети;

че и теб

така далечен и различен

ще усетя,

както никога преди.

Най-много се тревожа,

че и ти

ще си отидеш отегчен,

ще излетиш

през пътните врати

от нова обич окрилен.

Най-много се страхувам,

че и аз

отново ще съм вярвала,

живяла

в любов фантом.

Тогаз

ще бъда пак

вихрушка завилняла

от ветрове

и стъклен мраз.

© Татяна Начкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всички се страхуваме докато е хубаво е хубаво...когато заболи почини...няма друг изход...Браво
  • Много хубаво казано! Браво!
  • Ами то си е за страх! Не само в гората, но и в живота се срещат хиени,които дебнат да ти отмъкнат щастието, но знай, че любовта обича смелите, тези които се борят за нея.
    Много хубав стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??