31 jul 2007, 15:12

Страх 

  Poesía
592 0 1
Не разбирам защо съм се родила,
къде е смисълът на всичко това?
Търся го, но не намирам
и си мисля има ли съдба.

Сама се чувствам на света,
предадена от всичко и от всички.
Нашите, приятелите, любовта…
страхът остана ми едничък.

Ставам все по-истерична
и плача без причина, ей-така.
Искам аз да е различно,
но не мога да се спра.

Тогава почвам да си мисля
имам ли приятели, къде?
И какво ще правя аз като ми писне?
Ще кажа ли на някого въобще?!

© Сакс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Живота на този свят е единственото нещо дадено ни без да ни пита никой дали искаме и абсолютно безплатно!" Затова най-доброто което можем да направим е сами да го осмислим и изживеем както си искаме
    ...
    "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл"
    Фьодор Достоевски
Propuestas
: ??:??