31 jul 2007, 15:12

Страх

  Poesía
819 0 1
Не разбирам защо съм се родила,
къде е смисълът на всичко това?
Търся го, но не намирам
и си мисля има ли съдба.

Сама се чувствам на света,
предадена от всичко и от всички.
Нашите, приятелите, любовта…
страхът остана ми едничък.

Ставам все по-истерична
и плача без причина, ей-така.
Искам аз да е различно,
но не мога да се спра.

Тогава почвам да си мисля
имам ли приятели, къде?
И какво ще правя аз като ми писне?
Ще кажа ли на някого въобще?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сакс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Живота на този свят е единственото нещо дадено ни без да ни пита никой дали искаме и абсолютно безплатно!" Затова най-доброто което можем да направим е сами да го осмислим и изживеем както си искаме
    ...
    "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл"
    Фьодор Достоевски

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....