31.07.2007 г., 15:12

Страх

807 0 1
Не разбирам защо съм се родила,
къде е смисълът на всичко това?
Търся го, но не намирам
и си мисля има ли съдба.

Сама се чувствам на света,
предадена от всичко и от всички.
Нашите, приятелите, любовта…
страхът остана ми едничък.

Ставам все по-истерична
и плача без причина, ей-така.
Искам аз да е различно,
но не мога да се спра.

Тогава почвам да си мисля
имам ли приятели, къде?
И какво ще правя аз като ми писне?
Ще кажа ли на някого въобще?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сакс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Живота на този свят е единственото нещо дадено ни без да ни пита никой дали искаме и абсолютно безплатно!" Затова най-доброто което можем да направим е сами да го осмислим и изживеем както си искаме
    ...
    "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл"
    Фьодор Достоевски

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...