31.07.2007 г., 15:12

Страх

813 0 1
Не разбирам защо съм се родила,
къде е смисълът на всичко това?
Търся го, но не намирам
и си мисля има ли съдба.

Сама се чувствам на света,
предадена от всичко и от всички.
Нашите, приятелите, любовта…
страхът остана ми едничък.

Ставам все по-истерична
и плача без причина, ей-така.
Искам аз да е различно,
но не мога да се спра.

Тогава почвам да си мисля
имам ли приятели, къде?
И какво ще правя аз като ми писне?
Ще кажа ли на някого въобще?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сакс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Живота на този свят е единственото нещо дадено ни без да ни пита никой дали искаме и абсолютно безплатно!" Затова най-доброто което можем да направим е сами да го осмислим и изживеем както си искаме
    ...
    "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл"
    Фьодор Достоевски

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...