31.07.2007 г., 15:12

Страх

809 0 1
Не разбирам защо съм се родила,
къде е смисълът на всичко това?
Търся го, но не намирам
и си мисля има ли съдба.

Сама се чувствам на света,
предадена от всичко и от всички.
Нашите, приятелите, любовта…
страхът остана ми едничък.

Ставам все по-истерична
и плача без причина, ей-така.
Искам аз да е различно,
но не мога да се спра.

Тогава почвам да си мисля
имам ли приятели, къде?
И какво ще правя аз като ми писне?
Ще кажа ли на някого въобще?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сакс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Живота на този свят е единственото нещо дадено ни без да ни пита никой дали искаме и абсолютно безплатно!" Затова най-доброто което можем да направим е сами да го осмислим и изживеем както си искаме
    ...
    "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл"
    Фьодор Достоевски

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...