3 ago 2021, 9:07

Страх и изцеление

  Poesía
811 1 7

Мрак се спуска в града

и пролазва във тясната стая.

Оковава мойта душа.

Страх ме е! Какво направя?

 

Будна съм, а кошмари сънувам.

Мисли черни в главата тежат.

Страх ме е! Викове чувам -

зов за помощ. Очите горят!

 

И се мъча страха да преборя,

ала той е по-силен, корав.

Нищо друго не мога да сторя –

просто падам под негова власт!

 

Търся утрото - моят спасител.

Светлината погубва страха.

Любовта, казват, наш е лечител.

Имам нужда да се изцеля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...