Страх и изцеление
Мрак се спуска в града
и пролазва във тясната стая.
Оковава мойта душа.
Страх ме е! Какво направя?
Будна съм, а кошмари сънувам.
Мисли черни в главата тежат.
Страх ме е! Викове чувам -
зов за помощ. Очите горят!
И се мъча страха да преборя,
ала той е по-силен, корав.
Нищо друго не мога да сторя –
просто падам под негова власт!
Търся утрото - моят спасител.
Светлината погубва страха.
Любовта, казват, наш е лечител.
Имам нужда да се изцеля!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
