3.08.2021 г., 9:07 ч.

Страх и изцеление 

  Поезия
356 1 7

Мрак се спуска в града

и пролазва във тясната стая.

Оковава мойта душа.

Страх ме е! Какво направя?

 

Будна съм, а кошмари сънувам.

Мисли черни в главата тежат.

Страх ме е! Викове чувам -

зов за помощ. Очите горят!

 

И се мъча страха да преборя,

ала той е по-силен, корав.

Нищо друго не мога да сторя –

просто падам под негова власт!

 

Търся утрото - моят спасител.

Светлината погубва страха.

Любовта, казват, наш е лечител.

Имам нужда да се изцеля!

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??