28 mar 2013, 18:29  

Страх и ужас

  Poesía » Otra
806 0 1

Мъгла залива гората,

сняг се сипе по земята,

лед приковал е реката.

 

Тъмнина застла небето,

страх обвива ти сърцето,

грабва те чувство зловещо.

 

Див рев силно се разнесе,

студен вятър го понесе,

боязън в теб прокрадва се.

 

Усещаш полъх вледенен,

мракът е непроницаем,

като че си изоставен.

 

Изви се вихър и взора забули,

гарван изграчи и те опечали,

между дърветата се изшумули.

 

Тръпка гърба полази

и тялото замрази,

нещо зло отпред пълзи.

 

В този край далечен и мрачен,

в тази нощ и в тоз час съдбовен

почувствай ужаса върховен.

 

 

ноември 2002

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...