28 mar 2013, 18:29  

Страх и ужас

  Poesía » Otra
808 0 1

Мъгла залива гората,

сняг се сипе по земята,

лед приковал е реката.

 

Тъмнина застла небето,

страх обвива ти сърцето,

грабва те чувство зловещо.

 

Див рев силно се разнесе,

студен вятър го понесе,

боязън в теб прокрадва се.

 

Усещаш полъх вледенен,

мракът е непроницаем,

като че си изоставен.

 

Изви се вихър и взора забули,

гарван изграчи и те опечали,

между дърветата се изшумули.

 

Тръпка гърба полази

и тялото замрази,

нещо зло отпред пълзи.

 

В този край далечен и мрачен,

в тази нощ и в тоз час съдбовен

почувствай ужаса върховен.

 

 

ноември 2002

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...