Мъгла залива гората,

сняг се сипе по земята,

лед приковал е реката.

Тъмнина застла небето,

страх обвива ти сърцето,

грабва те чувство зловещо.

Див рев силно се разнесе,

студен вятър го понесе,

боязън в теб прокрадва се.

Усещаш полъх вледенен,

мракът е непроницаем,

като че си изоставен.

Изви се вихър и взора забули,

гарван изграчи и те опечали,

между дърветата се изшумули.

Тръпка гърба полази

и тялото замрази,

нещо зло отпред пълзи.

В този край далечен и мрачен,

в тази нощ и в тоз час съдбовен

почувствай ужаса върховен.

ноември 2002