Страх и ужас
803
0
1
Мъгла залива гората,
сняг се сипе по земята,
лед приковал е реката.
Тъмнина застла небето,
страх обвива ти сърцето,
грабва те чувство зловещо.
Див рев силно се разнесе,
студен вятър го понесе,
боязън в теб прокрадва се.
Усещаш полъх вледенен,
мракът е непроницаем,
като че си изоставен.
Изви се вихър и взора забули,
гарван изграчи и те опечали,
между дърветата се изшумули.
Тръпка гърба полази
и тялото замрази,
нещо зло отпред пълзи.
В този край далечен и мрачен,
в тази нощ и в тоз час съдбовен
почувствай ужаса върховен.
ноември 2002
© Виталий Георгиев All rights reserved.
