4 oct 2012, 9:08

Страх от края

  Poesía » Civil
458 0 1

Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях!

Сега навсякъде заничам,
надзъртам в профил и във фас,
и по шамани взех да тичам,
не съм готов за "оня свят"!

За този свят сега ми пука,
макар че той не е добре!
Страхувам се да сгазя лука,
страхът и в мене се дере!

А мисля си... че е нормално!
Навярно  всеки има страх!
Въпросът ми звучи банално,
но се запитвам... Не е грях!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам какво означава този знак, когото виждам на мегдана, но го приемам за положителен. Не знам дали съм прав?!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...