4 oct 2012, 9:08

Страх от края

Poesía » Civil

453 0 1

Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях!

Сега навсякъде заничам,
надзъртам в профил и във фас,
и по шамани взех да тичам,
не съм готов за "оня свят"!

За този свят сега ми пука,
макар че той не е добре!
Страхувам се да сгазя лука,
страхът и в мене се дере!

А мисля си... че е нормално!
Навярно всеки има страх!
Въпросът ми звучи банално,
но се запитвам... Не е грях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Hekredel (Христо Славов)

Не знам какво означава този знак, когото виждам на мегдана, но го приемам за положителен. Не знам дали съм прав?!

2012-10-06T08:04:38+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0