3 dic 2015, 21:37

Страх от летене

  Poesía » Otra
893 0 9

Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.

Трептят неоново и плахо в тъмнината,
омекотен е непосилният им блясък.
Дали е жива светлината им посята,
или животът им е предвидимо кратък?

В такава нощ отварят се портали,
нахлуват дръзко копнежи за полет.
Отвъд пределите прииждат аромати
на ранна есен и на закъсняла пролет.

Привидната статичност на пейзажа
притегля всички пориви опитомени.
Ще се смалят ли висините до миражи,
ако нощта забрава бяла им постели?

Крилете мокри са залепнали за тялото,
краката тежки - прагматично заземени.
Зад очите слепи раздвоеното съзнание
прожектира първичния страх от летене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Вики! Винаги си добре дошла, липсваш, когато те няма!
    Радвам се, че ти харесва, Ивон!
  • Харесах!
  • Обичам да се спирам на страницата ти. Понеже ме нямаше известно време, сега се застоях по-дълго. Поздрави!
  • Ако формата е водеща, се получава формализъм.
    Може науката да е Сивушка, а вдъхновението - Белчо, впрегнати в един ярем.
    Само че без тя /науката/ да умира по средата или в края на творческия процес, както в Елин-Пелиновия разказ.
  • Благодаря много, Красимир Тенев за вниманието и подробния коментар. Да, поезията е сериозно и отговорно изкуство, което изисква подбор на изразните средства. Не подценявам това и не съм съгласен с мнението, че е достатъчно едно стихотворение да въздейства емоционално на четящия, да бъде с интересна образност и метафорика. Необходима е и правилна постройка. Особено при класическият стих, където са много важни ритъма и римуването. Знам това, но за съжаление не успявам винаги да бъда достатъчно акуратен в подбора на думите. Надявам се занапред да има подобрение и изглаждане на неточностите. Разбира се, емоцията е това, което ни води, но едно изпипване и изглаждане не би навредило на творбата, напротив.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...