3 dic 2015, 21:37

Страх от летене

  Poesía » Otra
890 0 9

Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.

Трептят неоново и плахо в тъмнината,
омекотен е непосилният им блясък.
Дали е жива светлината им посята,
или животът им е предвидимо кратък?

В такава нощ отварят се портали,
нахлуват дръзко копнежи за полет.
Отвъд пределите прииждат аромати
на ранна есен и на закъсняла пролет.

Привидната статичност на пейзажа
притегля всички пориви опитомени.
Ще се смалят ли висините до миражи,
ако нощта забрава бяла им постели?

Крилете мокри са залепнали за тялото,
краката тежки - прагматично заземени.
Зад очите слепи раздвоеното съзнание
прожектира първичния страх от летене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Вики! Винаги си добре дошла, липсваш, когато те няма!
    Радвам се, че ти харесва, Ивон!
  • Харесах!
  • Обичам да се спирам на страницата ти. Понеже ме нямаше известно време, сега се застоях по-дълго. Поздрави!
  • Ако формата е водеща, се получава формализъм.
    Може науката да е Сивушка, а вдъхновението - Белчо, впрегнати в един ярем.
    Само че без тя /науката/ да умира по средата или в края на творческия процес, както в Елин-Пелиновия разказ.
  • Благодаря много, Красимир Тенев за вниманието и подробния коментар. Да, поезията е сериозно и отговорно изкуство, което изисква подбор на изразните средства. Не подценявам това и не съм съгласен с мнението, че е достатъчно едно стихотворение да въздейства емоционално на четящия, да бъде с интересна образност и метафорика. Необходима е и правилна постройка. Особено при класическият стих, където са много важни ритъма и римуването. Знам това, но за съжаление не успявам винаги да бъда достатъчно акуратен в подбора на думите. Надявам се занапред да има подобрение и изглаждане на неточностите. Разбира се, емоцията е това, което ни води, но едно изпипване и изглаждане не би навредило на творбата, напротив.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...