nyctophilia (Георги)
32 189
Dec 3, 2015, 9:37 PM

Страх от летене 

  Poetry » Other
629 0 9

Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.

Трептят неоново и плахо в тъмнината,
омекотен е непосилният им блясък.
Дали е жива светлината им посята,
или животът им е предвидимо кратък?

В такава нощ отварят се портали,
нахлуват дръзко копнежи за полет.
Отвъд пределите прииждат аромати
на ранна есен и на закъсняла пролет.

Привидната статичност на пейзажа
притегля всички пориви опитомени.
Ще се смалят ли висините до миражи,
ако нощта забрава бяла им постели?

Крилете мокри са залепнали за тялото,
краката тежки - прагматично заземени.
Зад очите слепи раздвоеното съзнание
прожектира първичния страх от летене.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Вики! Винаги си добре дошла, липсваш, когато те няма!
    Радвам се, че ти харесва, Ивон!
  • Харесах!
  • Обичам да се спирам на страницата ти. Понеже ме нямаше известно време, сега се застоях по-дълго. Поздрави!
  • Ако формата е водеща, се получава формализъм.
    Може науката да е Сивушка, а вдъхновението - Белчо, впрегнати в един ярем.
    Само че без тя /науката/ да умира по средата или в края на творческия процес, както в Елин-Пелиновия разказ.
  • Благодаря много, Красимир Тенев за вниманието и подробния коментар. Да, поезията е сериозно и отговорно изкуство, което изисква подбор на изразните средства. Не подценявам това и не съм съгласен с мнението, че е достатъчно едно стихотворение да въздейства емоционално на четящия, да бъде с интересна образност и метафорика. Необходима е и правилна постройка. Особено при класическият стих, където са много важни ритъма и римуването. Знам това, но за съжаление не успявам винаги да бъда достатъчно акуратен в подбора на думите. Надявам се занапред да има подобрение и изглаждане на неточностите. Разбира се, емоцията е това, което ни води, но едно изпипване и изглаждане не би навредило на творбата, напротив.
  • Белла, ако ще изглаждаш нещо, прави го както трябва. Кои са тия две места?
    "В такава нощ отварят се портали - ямб /без промяна/
    и дръзко нахлуват копнежи за полет." - амфибрахий.
    "Изгладила" си нарушения ямб като си го спрегнала в амфибрахий чрез инверсия. Горният стих си е едно към едно.
    Началният и финалният стих са в анапест.
    А в "не демонстрира надменно превъзходство." нещата са сложни. Първа стъпрка - пирихий, втора - ямб, трета- амфибрахий, 4 - пирихий, 5 - ямб.
    Най-щадящо ще е да стане в ямб цялото, защото това е преобладаващата метрика в цялото стихотворение.
    Авторът има потенциал. Безспорно. Има интересни находки и попадения. Заинтригуващ стил. Хубаво е, че искаш да го насочиш към подобряване на фОрмата. Струва си да се наблюдава развитието. Има красиви образи не само дълбочинност. Есен и пролет на пръв поглед са противоположни. Но ранна есен и късна пролет граничат с лятото и са по-скоро плавен преход отколкото ярък контраст. Замислящо е. Вися тук доста време.
    Част от римите не са с добро качество. Трябва да се работи и в тая насока. Най-зле е първата строфа откъм рими. "портали-аромати" е асонанс. В последната строфа едната римна двойка липсва.
    Чудя се в "Ще се смалят ли висините до миражи,
    ако нощта забрава бяла им постели? " дали "забрава" не е "забрадва" или "забравя".
    Оценка не поставям.
  • При такава настойчивост определено ще капитулирам но нека има и малко изненада и загадъчност непрекъснато се опитвам, но не е лесно да се бориш с астрологични обусловености...
  • Привет! Хубави и проницателни коментари сте ми написали, благодаря ви!
    Това е едно усещане за умора от непрекъснатото противопоставяне с превратностите на съдбата. Така е, Младене, дано успяваме всички, поне частично. Валери Димитров, радвам се, че съм оставил такова впечатление. Белла, благодаря ти, понякога успявам! Права си, често ме спъва ритъмът, но аз съм малко непохватен...Без значение от постигнатите резултати, за мен споделянето на творчество е имунотерапия и ми помага в преодоляването и продължаването...
  • Основното предназначение на външната действителност е да унищожи грубо заложения в нас инстинкт за полет на душата. Почти всички падат в жертва на нейната масирана атака. Но блажени са които оцеляват. Пожелавам ти да си от тях, Георги, още повече, че си осъзнал в голяма степен казаното от мен, за което свидетелства хубавото ти стихотворение!
Random works
: ??:??