18 feb 2022, 14:01

Страх от летене 

  Poesía » Verso libre
546 2 7

Страхувам се от полети високи

Страхувам се от зейналите бездни

Страхувам се от лицемерни думи

поникнали  в часовете днешни.

 

Не мога да се скрия нийде

застигната от таз отрова

и  чистя , трия и  отново

залитам, падам и се моля.

 

Да стане всичко светло, чисто

да  идват  мигове честити

спокойствие  да  имам

 да си   живея тихо   дните.

 

Целувки от предател по лицето

изтрива се незнайно как

и сълзи рухват от небето

и  ще  ме  изчистят   пак.

 

 Ще вдигна поглед ясен

 ще  имам рамо за закрила

 и всеки ден  ще е прекрасен

 и  аз  ще  търся  нова сила.

 

 Да бъда умна и надеждна

ще искам в този миг

 да  ме обича някой с нещо

 и да  млъкне моя вик.

© T.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гадни да такива целувки...
  • Целувките на предателя оставят белег... винаги оставят! Много близо до мене този стих, Танче!
  • Благодаря Мини, Ники!
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Таня!
  • Хареса ми Таня, копнежно и сърдечно, поздравявам те!
  • Поздрави Генек!
  • Мъжката гледна точка е от век насам:
    "Да възславим Пролетта, Земя! - че славата на Дните,
    Слънцето съм аз, Мъжът... Победна светлина -
    за тебе грее моя поглед, о Жена,
    и доле тук, и там от висините!
    Виж ме в погледа грабливи,
    в жегата на моето задъхано лице;
    познай ме в бляновете срамежливи,
    в шепота на твоето разбудено сърце...
    Ела в прегръдките ми златни, -
    Слънцето съм аз! След миг ще бъда облак - аз, Мъжът,
    обилния с лъчи и влага. Аз съм дух, а ти си плът;
    безсмъртието - чародейство на цветята ароматни."
    и
    https://chitanka.info/text/7109-demon
    Така е - полетът винаги е риск!
    А ми хареса!
Propuestas
: ??:??