18 abr 2010, 15:04

Страх от високо

  Poesía » Otra
1.6K 0 22

 

 

Страх от високо

 

 

                             С реверанс към

                            бащата на Финдли

 

 

 

Наистина ли го реши?

Ти знаеш  – ù отвърнах.

Да скочиш утре с бънджи? Ти?

Ще скоча! - се озърнах.

Теб от високо те е страх...

За страх си е! – отвърнах.

Ще се откажеш сутринта.

Не, няма! – се обърнах.

Със плач нещата не вървят.

Не плача! (как го зърна?)

Със самолет нали летя?

Летях я, тъй се върнах!

Това ти стига засега.

Да, стига ми - отвърнах.

Крилете вече ти растат.

Растат ми – ù отвърнах.

И няма връщане назад.

Не, няма - я прегърнах.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....