23 nov 2014, 18:04  

Страхове

  Poesía
1.4K 0 41

(на Черен Джак 12 - за идеята)

 

 

Страхувам се от бели облаци.

Дали е фобия?

Кажи ми Драконе на

светове

от приказките детски.

Бял цвят убит на еделвайс.

На цветето

достигнало нирвана

в писъка на ветрове.

Огромни тежки

бели облаци -

корони царски

от облачните приказки

недоразказани.

Кълбетата им

като гъбите на водородни бомби

в очите втренчват се,

напред полазват.

Приличат на неистово цунами

дошло от центрове на океани.

Високо километри

и заплашващо

във Атлантида да се прероди

Земята.

Страхувам се от облаци-изгнаници.

Онези белите -

извикващи торнадата.

Мъничък съм.

Страхът ми също

малък е.

Но в космоса достига

той -

по вятъра!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на Моника и на Никола, че прочетоха и одобриха текста ми, оценявайки го високо!

    Хубав ден на вас, приятели!
  • От толкова дебати и коментарии не остана какво да се каже.
    Затова аз го оценявам по моите разбирания със 6.
    Поздрави, Мисана!
  • Лека нощ, Гери!
  • Виж какво, Гери! Не е коментарното поле мястото, в което да се задълбочаваме върху личния си живот. Мисля, че никой не се интерисува от него, а и да досаждаме на другите не е редно. Ако някой иска да обсъжда подобни въпроси е редно да го прави в лични. И без това се задълбочихме в неща твърде далечни за текста.
  • 1. Благодаря ти за високата оценка, която даде, Милко!

    2. Виж какво Гери. Аз съм вегетарианец от началото на 80-те години.
    Изучил съм детайлно въпроса. Има т.нар. незаменими аминокиселини, но тях ги има в млякото и в млечните продукти. Месото е излишно и вредно.
    Горилата върши най-тежката физическа работа и е едно от най-силните животни на планетата, а е вегетарианец. Нищо не оправдава убийството на животни. Това е грях, за който ще плаща целият човешки род. Рано или късно.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...