23.11.2014 г., 18:04  

Страхове

1.4K 0 41

(на Черен Джак 12 - за идеята)

 

 

Страхувам се от бели облаци.

Дали е фобия?

Кажи ми Драконе на

светове

от приказките детски.

Бял цвят убит на еделвайс.

На цветето

достигнало нирвана

в писъка на ветрове.

Огромни тежки

бели облаци -

корони царски

от облачните приказки

недоразказани.

Кълбетата им

като гъбите на водородни бомби

в очите втренчват се,

напред полазват.

Приличат на неистово цунами

дошло от центрове на океани.

Високо километри

и заплашващо

във Атлантида да се прероди

Земята.

Страхувам се от облаци-изгнаници.

Онези белите -

извикващи торнадата.

Мъничък съм.

Страхът ми също

малък е.

Но в космоса достига

той -

по вятъра!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Моника и на Никола, че прочетоха и одобриха текста ми, оценявайки го високо!

    Хубав ден на вас, приятели!
  • От толкова дебати и коментарии не остана какво да се каже.
    Затова аз го оценявам по моите разбирания със 6.
    Поздрави, Мисана!
  • Лека нощ, Гери!
  • Виж какво, Гери! Не е коментарното поле мястото, в което да се задълбочаваме върху личния си живот. Мисля, че никой не се интерисува от него, а и да досаждаме на другите не е редно. Ако някой иска да обсъжда подобни въпроси е редно да го прави в лични. И без това се задълбочихме в неща твърде далечни за текста.
  • 1. Благодаря ти за високата оценка, която даде, Милко!

    2. Виж какво Гери. Аз съм вегетарианец от началото на 80-те години.
    Изучил съм детайлно въпроса. Има т.нар. незаменими аминокиселини, но тях ги има в млякото и в млечните продукти. Месото е излишно и вредно.
    Горилата върши най-тежката физическа работа и е едно от най-силните животни на планетата, а е вегетарианец. Нищо не оправдава убийството на животни. Това е грях, за който ще плаща целият човешки род. Рано или късно.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...