1 oct 2013, 21:24  

Страхове

  Poesía » Otra
833 0 1

Нека духат ветрове,

да валят поройни дъждове,

мълнии да разцепят черното небе,

няколко пъти по две.

 

Нека има студове

да валят и снегове,

да бъдат ледове -

Земята да е ледено парче.

 

Вече нямам страхове,

най-страшното е

животът ми без теб.

 

Нека горят пожари,

да изригват вулкани,

нека има торнадо

и да преливат океани.

 

Нека вечна суша цари -

без плод и цвете навред,

да пресъхнат всички реки,

но ти да бъдеш до мен.

 

Вече нямам страхове,

най-страшното е

животът ми без теб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...