ParvaNova (Ренета Първанова)
49 305

27 abr 2016, 1:10

Страхувам се

Poesía » Otra

761 0 13

Страхувам се

Да запаля Лято, ме е страх,

да не би назад стрелките ни да върна.

Страхувам се - да не е грях,

да се грея в някой, който също мръзне.

С какво в сърцето си ще пиша,

от двама пепел, става ли мастило?!

Две души, ако веднò задишат

ще заровят ли оплакано горчило?

Страхувам се... (и подминавам

всяко огледало) да ме не следят

очи, с какви не се познавам,

и да обикна новия им летен цвят.

Времето е уморено и сега заспива -

Деня си, пише във нощта сънливо...

А ням свидетел е Луната и попива

всяка капчица разплакано мастило.

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ParvaNova (Ренета Първанова)

Усетих! И от мен отново!

2016-04-28T11:48:32+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

С най-добри чувства!
Щастливи и светли празнични дни!

2016-04-28T11:40:17+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Много благодаря за вниманието, Андрина! ... обещавам да се заема още днес следобед...и аз се уморих от клишета. Пожелавам хубави, празнични дни!

Влад, Влад! - къде се губиш? Благодаря ти. Светли празници!

2016-04-28T11:38:20+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

"Да запаля Лято, ме е страх" и "от двама пепел, става ли мастило" - това са добри идейни зрънца в стихотворението. Около тях можеш да направиш добра стихотворна постройка. Просто трябва да поработиш и изчистиш клишетата.

2016-04-28T11:28:50+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Мерси, Николай!

2016-04-28T11:11:50+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0