ParvaNova (Ренета Първанова)
49 305

27 abr 2016, 1:10

Страхувам се

Poesía » Otra

759 0 13

Страхувам се

Да запаля Лято, ме е страх,

да не би назад стрелките ни да върна.

Страхувам се - да не е грях,

да се грея в някой, който също мръзне.

С какво в сърцето си ще пиша,

от двама пепел, става ли мастило?!

Две души, ако веднò задишат

ще заровят ли оплакано горчило?

Страхувам се... (и подминавам

всяко огледало) да ме не следят

очи, с какви не се познавам,

и да обикна новия им летен цвят.

Времето е уморено и сега заспива -

Деня си, пише във нощта сънливо...

А ням свидетел е Луната и попива

всяка капчица разплакано мастило.

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ParvaNova (Ренета Първанова)

Усетих! И от мен отново!

2016-04-28T11:48:32+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

С най-добри чувства!
Щастливи и светли празнични дни!

2016-04-28T11:40:17+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Много благодаря за вниманието, Андрина! ... обещавам да се заема още днес следобед...и аз се уморих от клишета. Пожелавам хубави, празнични дни!

Влад, Влад! - къде се губиш? Благодаря ти. Светли празници!

2016-04-28T11:38:20+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

"Да запаля Лято, ме е страх" и "от двама пепел, става ли мастило" - това са добри идейни зрънца в стихотворението. Около тях можеш да направиш добра стихотворна постройка. Просто трябва да поработиш и изчистиш клишетата.

2016-04-28T11:28:50+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Мерси, Николай!

2016-04-28T11:11:50+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0