Страхувам се
Страхувам се
Да запаля Лято, ме е страх,
да не би назад стрелките ни да върна.
Страхувам се - да не е грях,
да се грея в някой, който също мръзне.
С какво в сърцето си ще пиша,
от двама пепел, става ли мастило?!
Две души, ако веднò задишат
ще заровят ли оплакано горчило?
Страхувам се... (и подминавам
всяко огледало) да ме не следят
очи, с какви не се познавам,
и да обикна новия им летен цвят.
Времето е уморено и сега заспива -
Деня си, пише във нощта сънливо...
А ням свидетел е Луната и попива
всяка капчица разплакано мастило.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
С най-добри чувства!
