young_girl (Галина Грозева)
4 2
21 sept 2004, 23:14

Страхувам се 

  Poesía
1606 1 3
Страхувам се да остана сама,
клета, безпомощна пред света,
страхувам се да не ме оставят така.
О, не бих могла да преодолея страха.
 
Защото тъмнината и самотата най-много ме плашат,
защото ме е страх да остана сама в нощта,
 защото сега е различен светът
и човекът, и времето, и земята, и духът.

Незнам какво е това чужство,
не успявам да го преборя.
Може би не е страх, и все пак,
аз просто нищо не мога да сторя.

Не мога да се опълча пред него със сила,
защото то е по-силно от мен.
Така е откакто майка ме е родила,
оттогава чак до този ден.

И ето- аз живея с това чувство,
живея със страха,
Знам- страхът живее у всички...
...у всички живи на света,

Страхът е като седмо чувство,
пазещо ни от беди,
пазещо ни от лоши намерения,
за да ни спаси!
ЗА ДА НИ СПАСИ!

© Галина Грозева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Победата над страха ни дава сили.Но съм съгласна че във всеки от нас живее страха, дори да не го осъзнаваме понякога. Именно от този страх, за който говориш ти-страха от самотата и безпомощността. Моите поздравления за стихотворението.Ти разкриваш това, което другите хора не могат да опишат с думи.

  • Много добро! Наистина много добре си успяла да го представиш. Аз поне съм много съгласен с това, което си написала. Дано всеки да го разбере, осъзнае и признае, защото този, който казва, че не изпитва страх, или е глупак, или не е с всичкия си...
  • Има много истина в твоето стихотворение. Много добре си описала това чувство, което всички изпитват, но не всички си го признават. Браво!
Propuestas
: ??:??