Страхувам се
клета, безпомощна пред света,
страхувам се да не ме оставят така.
О, не бих могла да преодолея страха.
Защото тъмнината и самотата най-много ме плашат,
защото ме е страх да остана сама в нощта,
защото сега е различен светът
и човекът, и времето, и земята, и духът.
Незнам какво е това чужство,
не успявам да го преборя.
Може би не е страх, и все пак,
аз просто нищо не мога да сторя.
Не мога да се опълча пред него със сила,
защото то е по-силно от мен.
Така е откакто майка ме е родила,
оттогава чак до този ден.
И ето- аз живея с това чувство,
живея със страха,
Знам- страхът живее у всички...
...у всички живи на света,
Страхът е като седмо чувство,
пазещо ни от беди,
пазещо ни от лоши намерения,
за да ни спаси!
ЗА ДА НИ СПАСИ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Грозева Все права защищены