6 abr 2014, 18:51

Странджанските песни 

  Poesía » Otra
467 0 4

На Странджа песента ме мами

и аз притварям днес очи,

и виждам селòто на баща ми,

че край Велека то мълчи.

 

Но таз река от памтивека

запомнила е чудеса.

И песни, пяти от човека,

под странджанските небеса.

 

От странджански кавал и гайда

настръхва цялата гора.

Не мога място да си найда

от тези песни и хора.

 

Със песни за тъга и радост,

за сватби, кръщене и мор.

Със песните за старост-младост,

запявани във всеки двор.

 

И като слушам тези песни,

душата ми настръхва пак.

Просторите ми стават тесни

и удрям въз земя калпак.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели, за коментариите и оценките!
    Радвам се, че съм Ви създал малко емоции!
    Поздрав от мен и хубав Ви ден!
  • Беше приятно да прочета, Никола!

    Поздрав!
  • Уникални са странджанските песни - богати и диви, загадъчни и неповторими като природата на този край!
    Поздрав!
  • Припомни ми за Велека и Синеморец, Никола! И то по особено сантиментален начин. А как обичам само този край...!

    Поздравление за стиха!: Мисана
Propuestas
: ??:??