Странджанските песни
На Странджа песента ме мами
и аз притварям днес очи,
и виждам селòто на баща ми,
че край Велека то мълчи.
Но таз река от памтивека
запомнила е чудеса.
И песни, пяти от човека,
под странджанските небеса.
От странджански кавал и гайда
настръхва цялата гора.
Не мога място да си найда
от тези песни и хора.
Със песни за тъга и радост,
за сватби, кръщене и мор.
Със песните за старост-младост,
запявани във всеки двор.
И като слушам тези песни,
душата ми настръхва пак.
Просторите ми стават тесни
и удрям въз земя калпак.
© Никола Апостолов All rights reserved.
