6 jul 2007, 13:34

Strange kind of love 

  Poesía
718 0 6
Пак съм аз,
пак си ти,
дали пак ще боли,
отново радост,
отново надежди.
Докога?

Докато ти просто
така не си тръгнеш.
Любовта ти е и лекарство,
и отрова за моето сърце.
Нима възможно е!

Радостта ти е заразна
и смехът също,
успяваш пак да ме упоиш
с мили думи и прегръдки,
аз унасям се
в щастието привидно,
но пак ще боли,
пак ще боли, когато тръгнеш си ти.
Тихо през нощта, без никой да разбере.
И просто ей така ще си излезнеш
ти от моята душа.
Болката ще премине
и сълзите ще спрат.
Но спомените не ще
изчезнат. За да ми напомнят
какво беше ти за мен!

© Нели Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В любовта всичко е възможно, дано да имаш късмет!!!
    Поздрав!!!
  • Здравей Нели,парадоксално нали - знаеш че щастието ти ще бъде заменено с болка,но продължаваш - напред като че дори целеустремено.Това е то,когато обичаш - но струва ли си!?
    Много хубав стих,откровен и тъжен...
  • Ще пробвам мерси за съвета Веселка
  • Опитай се да напишеш есе или разказ.Мисля ,че ще бъде хубаво.Знай че щом някой излиза от душата ти ще влезе друг.В природата винаги има
    равновесие.Само че за да влезе друг,отвори широко вратата на твоите спомени за да излезе предишният.Защото ти май не искаш съвсем да го пуснеш?...Харесва ми стихчето ти...Очаквам още.ПОЗДРАВ!
  • Благодаря ти
  • "Любовта ти е и лекарство,
    и отрова за моето сърце.
    Нима възможно е!" Браво!
Propuestas
: ??:??