Strange kind of love
Пак съм аз,
пак си ти,
дали пак ще боли,
отново радост,
отново надежди.
Докога?
Докато ти просто
така не си тръгнеш.
Любовта ти е и лекарство,
и отрова за моето сърце.
Нима възможно е!
Радостта ти е заразна
и смехът също,
успяваш пак да ме упоиш
с мили думи и прегръдки,
аз унасям се
в щастието привидно,
но пак ще боли,
пак ще боли, когато тръгнеш си ти.
Тихо през нощта, без никой да разбере.
И просто ей така ще си излезнеш
ти от моята душа.
Болката ще премине
и сълзите ще спрат.
Но спомените не ще
изчезнат. За да ми напомнят
какво беше ти за мен!
пак си ти,
дали пак ще боли,
отново радост,
отново надежди.
Докога?
Докато ти просто
така не си тръгнеш.
Любовта ти е и лекарство,
и отрова за моето сърце.
Нима възможно е!
Радостта ти е заразна
и смехът също,
успяваш пак да ме упоиш
с мили думи и прегръдки,
аз унасям се
в щастието привидно,
но пак ще боли,
пак ще боли, когато тръгнеш си ти.
Тихо през нощта, без никой да разбере.
И просто ей така ще си излезнеш
ти от моята душа.
Болката ще премине
и сълзите ще спрат.
Но спомените не ще
изчезнат. За да ми напомнят
какво беше ти за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Колева Всички права запазени
