7 abr 2008, 1:33

Страници

  Poesía
1K 0 2

Страници от моя свят,

страници безбройни,

пропити с чувства, мисли и тъги

сиви, цветни и безценни.

Лутам се в тях да ги чета

и мисля, търся и не зная,

и пак в началото, и в края

навсякъде в тях си ти.

И всяко редче в тях е твое,

всеки спомен, блян сега е там,

и всичко, дето там е мое,

всичко, което искам да ти дам.

А истината е, че веч те имам,

какъвто помня те, какъвто си те знам

и каквото и да става с теб нататък,

в редчетата, все ще си останеш там.

И нито време, нито хорска злоба

не ще те промени и опетни,

защото писаното вечно си остава,

защото спомените вечно са едни.

Ах, страници безбройни, вечни

вас думите не ще да изгорят,

вас вятърът не ще прекърши,

вас вечно някой ще твори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...