7.04.2008 г., 1:33

Страници

1K 0 2

Страници от моя свят,

страници безбройни,

пропити с чувства, мисли и тъги

сиви, цветни и безценни.

Лутам се в тях да ги чета

и мисля, търся и не зная,

и пак в началото, и в края

навсякъде в тях си ти.

И всяко редче в тях е твое,

всеки спомен, блян сега е там,

и всичко, дето там е мое,

всичко, което искам да ти дам.

А истината е, че веч те имам,

какъвто помня те, какъвто си те знам

и каквото и да става с теб нататък,

в редчетата, все ще си останеш там.

И нито време, нито хорска злоба

не ще те промени и опетни,

защото писаното вечно си остава,

защото спомените вечно са едни.

Ах, страници безбройни, вечни

вас думите не ще да изгорят,

вас вятърът не ще прекърши,

вас вечно някой ще твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...