7 апр. 2008 г., 01:33

Страници

1.1K 0 2

Страници от моя свят,

страници безбройни,

пропити с чувства, мисли и тъги

сиви, цветни и безценни.

Лутам се в тях да ги чета

и мисля, търся и не зная,

и пак в началото, и в края

навсякъде в тях си ти.

И всяко редче в тях е твое,

всеки спомен, блян сега е там,

и всичко, дето там е мое,

всичко, което искам да ти дам.

А истината е, че веч те имам,

какъвто помня те, какъвто си те знам

и каквото и да става с теб нататък,

в редчетата, все ще си останеш там.

И нито време, нито хорска злоба

не ще те промени и опетни,

защото писаното вечно си остава,

защото спомените вечно са едни.

Ах, страници безбройни, вечни

вас думите не ще да изгорят,

вас вятърът не ще прекърши,

вас вечно някой ще твори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...