7 апр. 2008 г., 01:33

Страници

1K 0 2

Страници от моя свят,

страници безбройни,

пропити с чувства, мисли и тъги

сиви, цветни и безценни.

Лутам се в тях да ги чета

и мисля, търся и не зная,

и пак в началото, и в края

навсякъде в тях си ти.

И всяко редче в тях е твое,

всеки спомен, блян сега е там,

и всичко, дето там е мое,

всичко, което искам да ти дам.

А истината е, че веч те имам,

какъвто помня те, какъвто си те знам

и каквото и да става с теб нататък,

в редчетата, все ще си останеш там.

И нито време, нито хорска злоба

не ще те промени и опетни,

защото писаното вечно си остава,

защото спомените вечно са едни.

Ах, страници безбройни, вечни

вас думите не ще да изгорят,

вас вятърът не ще прекърши,

вас вечно някой ще твори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...