3 nov 2011, 10:22

Страниците на една изгубена любов

  Poesía » Otra
844 0 0

Тишината ме поглъща, тъмнината ме прегръща, светлините в сенки се превръщат, сега мракът ще е мойта къща. Спомени от мъглата изплуват и се пръскат, и малкото живот, останал в мен, да си отиде пускат. С парцала от мечти каменното ми сърце ръцете лъскат, забравени от мен копнежи изтриват и изтръскват.

Че любовта била най-красиво чувство, така е, но болката е нейното изкуство. Незаменима че е тя, е ясно, но как може да боли така нещо толкова прекрасно? На нея е моето сърце подвластно, но несподелена, тя гори ужасно. Дори от мъката залята, тя тлее, но не ще угасне.

Но дори в прегръдката на тъмината стиснат, страниците на една изгубена любов очите ми прелистват, и отново се питам дали тя за мене мисли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христофор Пейчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...