24 abr 2007, 6:05

Странна

  Poesía
1.1K 0 3
Чувствал ли си скуката така,
когато по познатия си път вървиш?
Изпитвал ли си странна празнота,
когато знаеш, че ще победиш?

Опитваш тактики и много, и различни.
Да даваш на противника си шанс.
докато станете безкрайно патетични
и забравиш, че стремиш се към баланс.

Искал ли си някой вместо теб да разиграва?
Да виждаш смисъл да се бориш, да вървиш.
Противникът достоен срещу тебе щом застава,
да чувстваш тръпката, че може да не победиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...а колко ли души поряза...бръснача на съдбата...достигайки до моята красива рамка...която заковах с пирони от моменти и резбовах с мимолетия.....дали съм искал някога да я ....подаря на някого......
    готино стихотворение
  • Благодаря ти за коментара, вече бях започнала да имам чувството, че никой не ме разбира.
  • На всичките ти въпросчета отговарям с ДА!Препрочетох го мн.пъти това стихче..и наистина ме докосна и ме накара да се замисля!Благодаря,за което.Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...