24 апр. 2007 г., 06:05

Странна 

  Поэзия
843 0 3
Чувствал ли си скуката така,
когато по познатия си път вървиш?
Изпитвал ли си странна празнота,
когато знаеш, че ще победиш?

Опитваш тактики и много, и различни.
Да даваш на противника си шанс.
докато станете безкрайно патетични
и забравиш, че стремиш се към баланс.

Искал ли си някой вместо теб да разиграва?
Да виждаш смисъл да се бориш, да вървиш.
Противникът достоен срещу тебе щом застава,
да чувстваш тръпката, че може да не победиш.

© Борислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...а колко ли души поряза...бръснача на съдбата...достигайки до моята красива рамка...която заковах с пирони от моменти и резбовах с мимолетия.....дали съм искал някога да я ....подаря на някого......
    готино стихотворение
  • Благодаря ти за коментара, вече бях започнала да имам чувството, че никой не ме разбира.
  • На всичките ти въпросчета отговарям с ДА!Препрочетох го мн.пъти това стихче..и наистина ме докосна и ме накара да се замисля!Благодаря,за което.Браво!
Предложения
: ??:??