ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
28 jul 2011, 13:47

Странница 

  Poesía » Filosófica
1004 0 17

Човек не знае откъде
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...

нахлупил мисъл на чело
и в джоба свил на две - любови,
забил изтритото перо
под булото на сляпа сова...

Наметнат с лепките на здрач,
настъргал мъката си тиха
във шепите на клисав плач,
омесен с овдовели стихове...

И само Странница една,
(ако му свърне нейде в пътя)
измокрена като сърна,
задъхана от миг безплътие,

с очи от лъскав необят  -
дланта му щом едва докосне:
ще хвърли в пазвата му цвят
от обич живо-недоносена...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??