Странница
Човек не знае откъде
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...
нахлупил мисъл на чело
и в джоба свил на две - любови,
забил изтритото перо
под булото на сляпа сова...
Наметнат с лепките на здрач,
настъргал мъката си тиха
във шепите на клисав плач,
омесен с овдовели стихове...
И само Странница една,
(ако му свърне нейде в пътя)
измокрена като сърна,
задъхана от миг безплътие,
с очи от лъскав необят -
дланта му щом едва докосне:
ще хвърли в пазвата му цвят
от обич живо-недоносена...
© Михаил Цветански Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
харесвам стиховете ти
-
Поздравления, Мишо!
-
Чудесно е! Поздрави от една пленена от думите ти странница!
-
Това стихотворение страшно много ми допадна! Мисля, че е едно от най-добрите ти, Мишо!
-
Странница...
Изпълваш с красота!
Поздрави! -
Поздравления!!!*
-
Поздрав и от мен!!! Много хубаво... чудно!!!
-
Чудесно е!
-
Стихотворение, богато на красота, образни метафори и прекрасно послание за финал! Поздравления!
-
Наистина е удоволствие да се чете и от мен поздравления!!!
-
Като прочетох стиха ти, чак прехлъцнах...!!!
Много, много ми хареса!
Ако има и Странник тъдява, той пък при мен да доходи, не с пръсти със взор да му вая обич дарена, и без да я проси! -
Вълшебни пръсти има тази странница!
Поздрави,Оги! -
Много, много ми хареса! Поздрави!
-
Ихааа,моного ми хараса,многоооо!
И аз си го препрочетох -
Едно от най-хубавите твои стихотворения, Поете. И сред най-добрите изобщо в сайта, публикувани през годината. Насладих му се, препрочитайки го. Поздравления свише, Михаиле!
-
+++ Поздрав сърдечен!
-
Приятелю, сякаш гледам картина на Дали, такава образност си постигнал.Всеки чака Странница една да хвърли в пазвата му цвят.Поздрав,Мишо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
