Човек не знае откъде
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...
нахлупил мисъл на чело
и в джоба свил на две - любови,
забил изтритото перо
под булото на сляпа сова...
Наметнат с лепките на здрач,
настъргал мъката си тиха
във шепите на клисав плач,
омесен с овдовели стихове... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up