Страннико…
Страннико, здравей!
С очи от слънчеви лъчи,
без да знаеш как, къде,
душата ми изгубена откри.
Страннико, недей!
Не човъркай надълбоко.
Тя, душата ми немей,
в себе си се свила кротко.
Страннико, поспри!
Виж в очите ми лазура.
В нощ с блещукащи звезди,
из Вселената се губя…
Страннико, върви си!
Нямам огън и камина,
а в домът ми студ всели се…
Страннико,
превърнах се във зима…
25.11.2020
© Todos los derechos reservados