18 ene 2017, 11:33

Странно време

  Poesía » Civil
790 1 1

В настоящия век

думичката любов

се изпразни от съдържание.

Има само секс

и интуитивно желание.

Няма я романтиката,

песните, цветята.

На петнадесет вече

не са и момичета.

На чий прозорец да оставиш

първите кокичета?

Знам, че тази приказка

всеки ще разсмее,

Макар че за романтика

тайничко копнее.

Сега всички млади

бързат да опитат

и чак след това

„Как се казваш” питат.

А има нежност,

има и любов,

има и кокичета,

които да оставиш

на хубави момичета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...