Jan 18, 2017, 11:33 AM

Странно време

  Poetry » Civic
785 1 1

В настоящия век

думичката любов

се изпразни от съдържание.

Има само секс

и интуитивно желание.

Няма я романтиката,

песните, цветята.

На петнадесет вече

не са и момичета.

На чий прозорец да оставиш

първите кокичета?

Знам, че тази приказка

всеки ще разсмее,

Макар че за романтика

тайничко копнее.

Сега всички млади

бързат да опитат

и чак след това

„Как се казваш” питат.

А има нежност,

има и любов,

има и кокичета,

които да оставиш

на хубави момичета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...