Страноприемница

1 abr 2015, 0:59

Poesía

519 0 3

Обичаш ме... Крещиш го вече часове,

но ти незнаеш, че не ставам за обичане,

защото преди тебе други ме обичаха

и тази моя вяра ме остави без сърце...

Кажи... Какво очакваш да си вземеш

от нищото, лежащо между тез гърди?

От няколко лета те дъх не са поемали...

Аз зима съм - огнищe в мене не търси!

Аз вече не съм топлата странноприемница,

в която всеки пътник си крадеше от жарта

и после продължаваше по новите си пътища,

оставящ ме без огън да се уча да горя...

Върви... Разделите не са ми нещо чуждо, не!

Научих се без горестни молитви да боля...

Такива като мене не са лесни за обичане.

От мен до дъно пиха... Не остана и сълза!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2015-06-30T13:24:47+03:00

Харесах!
rozza (Радка Миндова)

2015-06-30T11:57:01+03:00

С това - не ставам за обичане... ме спечели, и още някои моменти,
които според мен са доста ярки. Поздравления!
Bezzhichen (Безжичен)

2015-04-19T10:26:53+03:00

За първи път чета нещо твое. Хареса ми защото е интелигентно написано, с добър български език и дава простор на описваните чувства...