Страноприемница
Обичаш ме... Крещиш го вече часове,
но ти незнаеш, че не ставам за обичане,
защото преди тебе други ме обичаха
и тази моя вяра ме остави без сърце...
Кажи... Какво очакваш да си вземеш
от нищото, лежащо между тез гърди?
От няколко лета те дъх не са поемали...
Аз зима съм - огнищe в мене не търси!
Аз вече не съм топлата странноприемница,
в която всеки пътник си крадеше от жарта
и после продължаваше по новите си пътища,
оставящ ме без огън да се уча да горя...
Върви... Разделите не са ми нещо чуждо, не!
Научих се без горестни молитви да боля...
Такива като мене не са лесни за обичане.
От мен до дъно пиха... Не остана и сълза!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
