18 mar 2010, 9:03

Страшната гора 

  Poesía » Otra
865 0 21
И въздухът е син
и синя е мъглата,
дърветата са черни от мълчание,
през синкавия дим,
самотен дрезгав крясък,
бодливи храсти крият отчаяние.
Замръзнала в уплаха,
не мога да избягам,
това не беше моята гора,
ръце напред протягам
и хвърлям се във мрака...
О, Господи, отново съм с крила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??