Страшната гора

18 mar 2010, 9:03

Poesía » Otra

875 0 21

И въздухът е син
и синя е мъглата,
дърветата са черни от мълчание,
през синкавия дим,
самотен дрезгав крясък,
бодливи храсти крият отчаяние.
Замръзнала в уплаха,
не мога да избягам,
това не беше моята гора,
ръце напред протягам
и хвърлям се във мрака...
О, Господи, отново съм с крила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Страшната гора

Искате да прочетете повече?

Propuestas