valia1771 (Ивон)
371 11660
18.03.2010 г., 9:03 ч.

Страшната гора 

  Поезия » Друга
769 0 21

И въздухът е син

и синя е мъглата,

дърветата са черни от мълчание,

през синкавия дим,

самотен дрезгав крясък,

бодливи храсти крият отчаяние.

 

Замръзнала в уплаха,

не мога да избягам,

това не беше моята гора,

ръце напред протягам

и хвърлям се във мрака...

О, Господи, отново съм с крила!

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??