Страшната гора

Mar 18, 2010, 9:03 AM

Poetry » Other

864 0 21

И въздухът е син
и синя е мъглата,
дърветата са черни от мълчание,
през синкавия дим,
самотен дрезгав крясък,
бодливи храсти крият отчаяние.
Замръзнала в уплаха,
не мога да избягам,
това не беше моята гора,
ръце напред протягам
и хвърлям се във мрака...
О, Господи, отново съм с крила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Страшната гора

Want to read more?

Random works