26 ago 2021, 22:29

Страшният съд 

  Poesía
309 0 4

Пепелища пълзят, огън шушти,

спотаяваме чувства безмълвни.

Мисъл за съд в сърцето бумти,

явно бягаме в очи да я зърнем.

 

Покорени в страха от смъртта,

скрили бунт в душата си бледа,

обгорени в греха изсушени листа,

от огледалото ужасът гледа.

 

Пепелища пълзят, огън шушти,

търпеливо небето смелите чака.

Всяко творение нескрито шепти,

идва съд, идва победа над мрака.

 

https://www.youtube.com/watch?v=_gRfjEooHfc&ab_channel=%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BD

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даринче, Петър е от хората, която знаят, но не говорят. Защо не го попиташ нещо, което те човърка? Аз през това време ще умувам над портрета на Мона Лиза, дано разбера с какви думи да си послужа...
  • Доста неясно се изразяваш, Мария. Глаголът “шушти” не говори много на читателя, понеже е дума от македонския диалект на българския език. Означава: “съска”. Какво означава: “бягаме в очи да я зърнем”? Несвързано е. Или пък: “покорени в страха”? Трябва да е: “покорени от страха”.

    В този сайт никой, освен мен, поне в момента, няма да ти направи по-добър анализ на стихотворението. Възползвай се от него.

    Мартинчо, моето момче, защо не си пишете на лични с Даринка, а? Някои от нас пишем тук за поезия и проза, а не си чешем езиците, и не показваме колко добре сме научили думички, с които не знаем как да си служим.
  • Даринче, който знае, не говори, а който не знае, не може да ти каже. Как ще се издигнеш тогава до Божествените висоти?
  • Когато Бог говори цялата земя трепери
Propuestas
: ??:??