17 dic 2007, 21:42

страшното минало 

  Poesía » De amor
578 0 5
Дадох ти аз любовта си невъзможна,
дадох ти я, а сетне я взех.
Даде ми ти любов чиста и детска,
даде ми я, а аз я отрекох.
Сънувам те, мили,
желая те, копнея по теб,
но страх сърцето ми пробожда.
Сякаш остра сабя в ръцете ти блести,
сякаш нежната целувка устните ми ще изгори.
Сякаш чакам теб и твоето предателство.
А твоета сабя, мили, всъщност е... цвете,
цвете, обгърнато с любов и ласка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стефанова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??