страшното минало
Дадох ти аз любовта си невъзможна,
дадох ти я, а сетне я взех.
Даде ми ти любов чиста и детска,
даде ми я, а аз я отрекох.
Сънувам те, мили,
желая те, копнея по теб,
но страх сърцето ми пробожда.
Сякаш остра сабя в ръцете ти блести,
сякаш нежната целувка устните ми ще изгори.
Сякаш чакам теб и твоето предателство.
А твоета сабя, мили, всъщност е... цвете,
цвете, обгърнато с любов и ласка,
цвете, шепнещо "обичам те".
Но душата ми попарена е вече,
стари рани зеят, не зарастват.
Миналото ме разяжда,
бъдещето натъжава.
Защото те обичам,
а нямам сили да те обичам.
Защото те искам,
а ме е страх да те поискам.
Защото те желая,
а не смея да те докосна.
Защото времето минава,
а болката остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стефанова Всички права запазени
