bebit (Марина Стефанова)
1 0
17.12.2007 г., 21:42 ч.

страшното минало 

  Поезия » Любовна
507 0 5

Дадох ти аз любовта си невъзможна,

дадох ти я, а сетне я взех.

Даде ми ти любов чиста и детска,

даде ми я, а аз я отрекох.

 

Сънувам те, мили,

желая те, копнея по теб,

но страх сърцето ми пробожда.

Сякаш остра сабя в ръцете ти блести,

сякаш нежната целувка устните ми ще изгори.

Сякаш чакам теб и твоето предателство.

 

А твоета сабя, мили, всъщност е... цвете,

цвете, обгърнато с любов и ласка,

цвете, шепнещо "обичам те".

Но душата ми попарена е вече,

стари рани зеят, не зарастват.

Миналото ме разяжда,

бъдещето натъжава.

Защото те обичам,

а нямам сили да те обичам.

Защото те искам,

а ме е страх да те поискам.

Защото те желая,

а не смея да те докосна.

Защото времето минава,

а болката остава.

 

© Марина Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Фифи!!!Знай,че много се радвам за теб!!!Целувки!!!
    Твой приятел:Кирил
  • Времето не лекува болката, пожелавам ти да намериш истински лек за твоята болка - ЛЮБОВТА!
  • Не лишавай човека от щастието ,продължавай смело напред - любовта дава не само сили ,а криле !
  • и болката ще си отиде!!много хубав стих!
    прегръдки от мен
  • Много хубав стих!
Предложения
: ??:??