6 dic 2011, 0:12

Страст

  Poesía
841 0 0

СТРАСТ

Сън бленуван в мрака се разтапя,

теменужен цвят с ухание на страст,

разгарящ огъня на любовта у нас.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан,

изпълнила душите вътре в нам.

 

Морето бавно плиска своите вълни

и бавно гаснат огнени искри.

Очите плахо поглед свеждат

и тръпне тялото от страст и жар.

 

Ръцете бавно се протягат и търсят се

безспир.

Телата бавно се извиват в своя танц безумен,

див.

 

Отново и отново поглед с поглед срещаш.

без думи и без стон, всичко е в синхрон.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан.

 

Рикардо дакар 30/10/2001 Виена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рикардо-Дакар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...