6 dic 2011, 0:12

Страст

  Poesía
837 0 0

СТРАСТ

Сън бленуван в мрака се разтапя,

теменужен цвят с ухание на страст,

разгарящ огъня на любовта у нас.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан,

изпълнила душите вътре в нам.

 

Морето бавно плиска своите вълни

и бавно гаснат огнени искри.

Очите плахо поглед свеждат

и тръпне тялото от страст и жар.

 

Ръцете бавно се протягат и търсят се

безспир.

Телата бавно се извиват в своя танц безумен,

див.

 

Отново и отново поглед с поглед срещаш.

без думи и без стон, всичко е в синхрон.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан.

 

Рикардо дакар 30/10/2001 Виена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рикардо-Дакар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...