Dec 6, 2011, 12:12 AM

Страст

  Poetry
833 0 0

СТРАСТ

Сън бленуван в мрака се разтапя,

теменужен цвят с ухание на страст,

разгарящ огъня на любовта у нас.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан,

изпълнила душите вътре в нам.

 

Морето бавно плиска своите вълни

и бавно гаснат огнени искри.

Очите плахо поглед свеждат

и тръпне тялото от страст и жар.

 

Ръцете бавно се протягат и търсят се

безспир.

Телата бавно се извиват в своя танц безумен,

див.

 

Отново и отново поглед с поглед срещаш.

без думи и без стон, всичко е в синхрон.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан.

 

Рикардо дакар 30/10/2001 Виена

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рикардо-Дакар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...