Dec 6, 2011, 12:12 AM

Страст

  Poetry
832 0 0

СТРАСТ

Сън бленуван в мрака се разтапя,

теменужен цвят с ухание на страст,

разгарящ огъня на любовта у нас.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан,

изпълнила душите вътре в нам.

 

Морето бавно плиска своите вълни

и бавно гаснат огнени искри.

Очите плахо поглед свеждат

и тръпне тялото от страст и жар.

 

Ръцете бавно се протягат и търсят се

безспир.

Телата бавно се извиват в своя танц безумен,

див.

 

Отново и отново поглед с поглед срещаш.

без думи и без стон, всичко е в синхрон.

Бушуваща стихия в недрата на вулкан.

 

Рикардо дакар 30/10/2001 Виена

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рикардо-Дакар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...