17 jun 2017, 12:04

Страст

961 1 3

С/ами сме. Вече не вали.
И топло е. Най-чаканото лято.
Ти тази рокля я свали!
Под нея няма да задуха вятър.

 

Т/ам има неугаснали пожари,
и само моят дъжд ще ги гаси,
но първо искам тъй да се опаря,
че после цял живот да ме гори!

 

Р/ъцете ми рисуват лабиринт,
и устните ми жадно го преследват,
а тялото ти сякаш е магнит –
заряд от полюси на нежност..

 

А/з винаги ще съм ти личния предло́г,
върху, под, зад, срещу и вътре в теб,
и двамата ще бъдем на урок,
по най-любовния и благ предмет.

 

С/ега сме във различни светове,
аз – в този, дето ми растат надежди.
Ти – в друг. На мрачни страхове,
но щастие за нас е неизбежно!..

 

Т/ъгата по несбъднатост ще свърши,
родени сме във юлската Луна!
И в моя свят – банален и по мъжки,
ще дойдеш ТИ! Съдбовната Жена!..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
07.06.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...