Страст
С/ами сме. Вече не вали.
И топло е. Най-чаканото лято.
Ти тази рокля я свали!
Под нея няма да задуха вятър.
Т/ам има неугаснали пожари,
и само моят дъжд ще ги гаси,
но първо искам тъй да се опаря,
че после цял живот да ме гори!
Р/ъцете ми рисуват лабиринт,
и устните ми жадно го преследват,
а тялото ти сякаш е магнит –
заряд от полюси на нежност..
А/з винаги ще съм ти личния предло́г,
върху, под, зад, срещу и вътре в теб,
и двамата ще бъдем на урок,
по най-любовния и благ предмет.
С/ега сме във различни светове,
аз – в този, дето ми растат надежди.
Ти – в друг. На мрачни страхове,
но щастие за нас е неизбежно!..
Т/ъгата по несбъднатост ще свърши,
родени сме във юлската Луна!
И в моя свят – банален и по мъжки,
ще дойдеш ТИ! Съдбовната Жена!..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
07.06.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Поздрави, Дани!